БЪЛГАРКА

Питай ме от 'где имам тънък и строен стан

и две звезди, вместо очи, как са огрели мойто лице!

Питай ме защо тъй е болно мойто сърце

и докога, и докога от мойта хубост ще си огрян!

Птиците млъкват щом запея,

слушат стихнали моя глас.

Слънцето в поглед чер се крие

щом изляза на двори аз.

Този тънък стан взела съм от горска ела,

черната нощ и две звезди, моите тъмни очи.

Всичките птици ще надпея

с моята песен и моя глас.

Моята хубост ще огрее

както слънцето таз земя.